Светът чества 100 години Фелини
На 20 януари тъкмо преди век в Римини, на италианския адриатически бряг, се ражда Федерико Фелини (1920-1993). Като дребен гледа неми филми в кино „ Фулгор “ в родния си град, а когато пораства, с невъздържаната си, ярка фикция трансформира това изкуство вечно.
Този януари, а и през цялата идна година, светът празнува 100-годишнината с прожекции на класическите му филми „ Сладък живот “ (юбилей има и от неговата премиера – 60 г.), “Пътят “, „ Джинджър и Фред “, „ Мамините синчета “, „ И корабът пътува “... Британският кино институт завъртя нов филмов откъс за цифрово реставрираната La Dolce Vita, с цел да притегли милениалите към наследството на умрелия в края на XX век класик.
В Италия юбилеят стартира още в края на 2019-а с галерия в родния град на режисьора - „ Фелини 100: Безсмъртният талант “, а тамошното Министерство на културата сътвори специфичен комитет, който да координира самодейностите – изложения, панорами, срещи, майсторски класове, преиздаването на книги на Фелини, основаването на комикси по негови творби... Предвижда се и цялостна цифрова реституция на всичките му 20 кино лентата и разпространяването им на Ботуша и по света.
У нас през днешния ден маестрото ще бъде почетен с две прожекции във филмотечното кино „ Одеон “ - на един от последните му филми " И корабът пътува " (1983) и на един български принос към тематиката " Фелини " - " Преводачката на черно-бели филми ", отдаден от Теди Москов на умрялата през 2019 година Нели Червенушева. Когато " Одеон " към момента се споделяше кино " Дружба ", от своята дребна кабинка тя " изиграваше " със симултанен превод в ефир освен лентите на Фелини, само че и тези на на Еторе Скола, Марио Моничели, Микеланджело Антониони.
Предстоящият през март " София филм фест " пък е планувал да покаже на огромен екран шедьовъра на Фелини - " Сладък живот ", в който Марчело Мастрояни и Анита Екберг се отдават на насладите и упадъка на римския бомонд.
----
Роден в фамилията на римлянка от буржоазно семейство и селски пекар от Гамбетола, още като възпитаник Федерико Фелини стартира да рисува карикатури и да написа скечове. Под въздействие на родителите си записва право в Римския университет, само че по този начин и не посещава занятията. За малко се препитава като кореспондент, а през останалото време рисува портрети на клиентите в заведения за хранене и кафенета. В хумористичното списание „ Марк Аврелий “ основава първите значими запознанства за бъдещата си кино кариера – с режисьора Еторе Скола, сценаристите Чезаре Дзаватини и Бернардино Дзапони. През войната среща и своята брачна половинка и муза – Джулиета Мазина, с която са женени 50 години и за която написа основни функции в някои от най-важните си филми - " Пътят ", " Нощите на Кабирия ", " Жулиета на духовете ", " Джинджър и Фред ". Тя умира единствено пет месеца след него.
Киното му има и различен стожер - Марчело Мастрояни, неговото " алтер его " в " 8 1/2 ", извършил незабравими функции и в " Сладък живот ", " Градът на дамите ", " Джинджър и Фред ".
Дебюта си Фелини прави с филмите на Роберто Роселини - „ Рим – открит град “ (като съсценарист със скечове и диалози) и „ Пайза “ (тук към този момент е и асистент-режисьор), които му носят първите две от многочислени номинации „ Оскар “. Четири от лентите му печелят академичната премия за най-хубав чуждоезичен филм - „ Пътят “, „ Нощите на Кабирия “, „ 8 ½ ” и „ Амаркорд “; в персонално качество 12 пъти е номиниран като сценарист, 4 - като режисьор, невиждан лист с триумфи за европейски създател. Но не стига до премията нито един път - чак през 1992-а, година и половина преди гибелта си, е почетен с „ Оскар “ за изцяло творчество. Към оценките в сбирката му следва и прибавим и „ Златна палма “ от Кан (за „ Сладък живот “) и „ Златен лъв “ от Венеция (за повсеместен принос).
ОТ ФЕЛИНИ:
„ Когато бях на седем години, родителите ми за първи път ме заведоха на цирк, където бях най-силно впечатлен от клоуните. Изпитах странното възприятие, че са ме очаквали. Оттогава връзката ми с цирка е доста здрава. Сънувам го през целия си живот. В тези сънища имах чувството, че съм си вкъщи. Като дребен още не знаех, че животът ми ще протече точно в цирка. Защото какво друго е киното, в случай че не цирк… карнавал… “
" Забелязах Марчело Мастрояни поради ресторантската ни естетика. Той постоянно ядеше доста и с огромно наслаждение. А аз имам натурален афинитет към хората, които обичат да се хранят с приятност. "
„ В митологията на киното „ Оскар ” е най-голямата премия, аз нямам потребност от легенди. Моите фантазии и легенди са моят същински живот, а фантазиите са нещата, от които са направени моите филми ”.
ЗА ФЕЛИНИ:
„ На екрана човек постоянно ще познае филмите на Фелини. Има неща, на които не могат да ви научат. Раждате се с тях. Той бе първокачествен смешник, с неповторимо, ужасно светоусещане. Имаше си своя орбита. Когато човек като Фелини почине, няма метод да завещае формулата си, тъй като такава формула не съществува. Онова, което правеше, извираше от личността му. Изучаваха го, проучиха го и го копираха и може би за някой в миналото ще кажат, че „ филмът му е като на Фелини “. Но единствено „ като “ на Фелини. Когато нещо стане непредаваемо, значи е същинско. “
Били Уайлдър, режисьор
" Дали Фелини ни е научил да гледаме по-добре морето? Кое море? Вземете отряд механици, които се огъват под платно, боядисано в зеленикаво, и ще уловите талази, по-истински от същинските, като че ли сме на борда от „ И корабът пътува “. Независимо дали са луксозни, скромни или апокалиптични, Фелини е човек на фантасмагориите. Нормалността и действителността го отегчават и в никакъв случай не са го вдъхновявали. "
Жил Жакоб, шеф на фестивала в Кан
Този януари, а и през цялата идна година, светът празнува 100-годишнината с прожекции на класическите му филми „ Сладък живот “ (юбилей има и от неговата премиера – 60 г.), “Пътят “, „ Джинджър и Фред “, „ Мамините синчета “, „ И корабът пътува “... Британският кино институт завъртя нов филмов откъс за цифрово реставрираната La Dolce Vita, с цел да притегли милениалите към наследството на умрелия в края на XX век класик.
В Италия юбилеят стартира още в края на 2019-а с галерия в родния град на режисьора - „ Фелини 100: Безсмъртният талант “, а тамошното Министерство на културата сътвори специфичен комитет, който да координира самодейностите – изложения, панорами, срещи, майсторски класове, преиздаването на книги на Фелини, основаването на комикси по негови творби... Предвижда се и цялостна цифрова реституция на всичките му 20 кино лентата и разпространяването им на Ботуша и по света.
У нас през днешния ден маестрото ще бъде почетен с две прожекции във филмотечното кино „ Одеон “ - на един от последните му филми " И корабът пътува " (1983) и на един български принос към тематиката " Фелини " - " Преводачката на черно-бели филми ", отдаден от Теди Москов на умрялата през 2019 година Нели Червенушева. Когато " Одеон " към момента се споделяше кино " Дружба ", от своята дребна кабинка тя " изиграваше " със симултанен превод в ефир освен лентите на Фелини, само че и тези на на Еторе Скола, Марио Моничели, Микеланджело Антониони.
Предстоящият през март " София филм фест " пък е планувал да покаже на огромен екран шедьовъра на Фелини - " Сладък живот ", в който Марчело Мастрояни и Анита Екберг се отдават на насладите и упадъка на римския бомонд.
----
Роден в фамилията на римлянка от буржоазно семейство и селски пекар от Гамбетола, още като възпитаник Федерико Фелини стартира да рисува карикатури и да написа скечове. Под въздействие на родителите си записва право в Римския университет, само че по този начин и не посещава занятията. За малко се препитава като кореспондент, а през останалото време рисува портрети на клиентите в заведения за хранене и кафенета. В хумористичното списание „ Марк Аврелий “ основава първите значими запознанства за бъдещата си кино кариера – с режисьора Еторе Скола, сценаристите Чезаре Дзаватини и Бернардино Дзапони. През войната среща и своята брачна половинка и муза – Джулиета Мазина, с която са женени 50 години и за която написа основни функции в някои от най-важните си филми - " Пътят ", " Нощите на Кабирия ", " Жулиета на духовете ", " Джинджър и Фред ". Тя умира единствено пет месеца след него.
Киното му има и различен стожер - Марчело Мастрояни, неговото " алтер его " в " 8 1/2 ", извършил незабравими функции и в " Сладък живот ", " Градът на дамите ", " Джинджър и Фред ".
Дебюта си Фелини прави с филмите на Роберто Роселини - „ Рим – открит град “ (като съсценарист със скечове и диалози) и „ Пайза “ (тук към този момент е и асистент-режисьор), които му носят първите две от многочислени номинации „ Оскар “. Четири от лентите му печелят академичната премия за най-хубав чуждоезичен филм - „ Пътят “, „ Нощите на Кабирия “, „ 8 ½ ” и „ Амаркорд “; в персонално качество 12 пъти е номиниран като сценарист, 4 - като режисьор, невиждан лист с триумфи за европейски създател. Но не стига до премията нито един път - чак през 1992-а, година и половина преди гибелта си, е почетен с „ Оскар “ за изцяло творчество. Към оценките в сбирката му следва и прибавим и „ Златна палма “ от Кан (за „ Сладък живот “) и „ Златен лъв “ от Венеция (за повсеместен принос).
ОТ ФЕЛИНИ:
„ Когато бях на седем години, родителите ми за първи път ме заведоха на цирк, където бях най-силно впечатлен от клоуните. Изпитах странното възприятие, че са ме очаквали. Оттогава връзката ми с цирка е доста здрава. Сънувам го през целия си живот. В тези сънища имах чувството, че съм си вкъщи. Като дребен още не знаех, че животът ми ще протече точно в цирка. Защото какво друго е киното, в случай че не цирк… карнавал… “
" Забелязах Марчело Мастрояни поради ресторантската ни естетика. Той постоянно ядеше доста и с огромно наслаждение. А аз имам натурален афинитет към хората, които обичат да се хранят с приятност. "
„ В митологията на киното „ Оскар ” е най-голямата премия, аз нямам потребност от легенди. Моите фантазии и легенди са моят същински живот, а фантазиите са нещата, от които са направени моите филми ”.
ЗА ФЕЛИНИ:
„ На екрана човек постоянно ще познае филмите на Фелини. Има неща, на които не могат да ви научат. Раждате се с тях. Той бе първокачествен смешник, с неповторимо, ужасно светоусещане. Имаше си своя орбита. Когато човек като Фелини почине, няма метод да завещае формулата си, тъй като такава формула не съществува. Онова, което правеше, извираше от личността му. Изучаваха го, проучиха го и го копираха и може би за някой в миналото ще кажат, че „ филмът му е като на Фелини “. Но единствено „ като “ на Фелини. Когато нещо стане непредаваемо, значи е същинско. “
Били Уайлдър, режисьор
" Дали Фелини ни е научил да гледаме по-добре морето? Кое море? Вземете отряд механици, които се огъват под платно, боядисано в зеленикаво, и ще уловите талази, по-истински от същинските, като че ли сме на борда от „ И корабът пътува “. Независимо дали са луксозни, скромни или апокалиптични, Фелини е човек на фантасмагориите. Нормалността и действителността го отегчават и в никакъв случай не са го вдъхновявали. "
Жил Жакоб, шеф на фестивала в Кан
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ